Данъци и счетоводство
ЗДДС. Въпрос. Турска фирма закупува стока от азиатска страна и я съхранява на безмитен склад в Турция. Българска фирма, регистрирана по ЗДДС (фирма А), закупува въпросната стока от турската фирма, стоката се намира в Турция и е на безмитен склад, стоката се продава от българската фирма А на друга българска фирма, регистрирана по ЗДДС (фирма Б), на безмитен склад в Турция, като турската фирма продава на българската фирма А, българската фирма А продава на българската фирма Б. Стоката се транспортира от Турция за трета страна директно. Отделно българската фирма А има сключен договор за комисионна услуга с българска фирма В, регистрирана по ЗДДС, за намиране на стока от азиатската страна за конкретния случай, този комисионер е намерил стоката, която турската фирма купува от азиатската фирма, но иска българската фирма А да му заплати за комисионната услуга и да й издаде фактура от неговата българска фирма В.
Въпроси:
1. Как се третира по ЗДДС продажбата на стока от българската фирма А на българската фирма Б, начислява ли се ДДС?
2. Какви документи трябва да притежава българската фирма А, за да докаже, че е продала стоката на безмитен склад в Турция?
3. Каква фактура за покупката на стоката българската фирма А, трябва да има от турската фирма?
4. Как се третира по ЗДДС комисионната услуга от българската фирма В към българската фирма А, начислявали се ДДС?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Дружество А, регистрирано по ЗДДС в България, продава стоки на Дружество В, също регистрирано по ЗДДС в България. Самата стока Дружество А купува от Дружество С, регистрирано по ДДС в Германия, и тя физически се намира там. Стоката ще се фактурира от Дружество В и ще се транспортира директно към Дружество Е - също в Германия, което е регистрирано по ДДС там. Стоката няма да влиза физически в България.
Въпрос:
Какво ще е данъчното третиране на такава сделка съгласно ЗДДС?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Фирма изнася стока към държава извън ЕС със сухопътен транспорт. Направен е конкретен износ с всички необходими документи. Стоката успешно е освободена от митницата и е достигнала до клиента. След това се оказва, че поради грешка в склада на доставчика, физически е било натоварено по-голямо количество от обявеното.
Въпрос:
Каква е законовата възможност да се направи необходимата корекция?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. ЕООД със собственик чуждестранно физическо лице, което пребивава около 5-6 дни всеки месец в страната, иска да закупи апартамент за нуждите на собственика. По желание на лицето апартаментът следва да бъде закупен на името на фирмата. Всички разходи (довършителни работи, ДНИ и ТБО, амортизации) ще бъдат за сметка на дружеството. Дружеството възнамерява да не ползва данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Апартаментът още е в строителство и предстои подписване на договор за закупуване на зелено със заплащане на съответните вноски.
Въпроси:
1. Как трябва да се тълкуват дейности, различни от икономическата дейност на лицето по чл. 70, ал. 1, т. 2?
2. Какво ще бъде данъчното третиране по ЗДДС, ако в бъдеще собственикът реши да продаде апартамента? Това освободена доставка ли ще е по чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС? Ако Дружеството желае да ползва данъчен кредит, какви ще са последствията?
3. Какво ще бъде данъчното третиране от гледна точка на ЗДДС на всички разходи, свързани с апартамента: ДНИ и ТБО, амортизации, консумативи (ел. енергия, вода, топлоенергия и др.), ремонтни дейности, обзавеждане и др.?
Отговор: Ганка Петрова, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско дружество, регистрирано по ДДС извършва дейност - преподаване на уроципо математика – онлайн, в реално време с директен контакт с клиента. Клиентите са физически лица от Великобритания или други държави от ЕС. Уроците се извършват от управителя или наети подизпълнители от цял свят.
Въпроси:
1. Как следва да се декларират в ДДС дневниците продажбите към клиентите, ако те са от Великобритания и ако са от ЕС?
2. Има ли значение за вида на доставките, ако уроците са проведени от управителя на българското дружество или от подизпълнители, които са от същата държава, в която се намира и клиентът или някоя друга, но не България?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
ЗДДС. Въпрос. Българско физическо лице учредява фондация в обществена полза. За да финансира дейността си фондацията може да получава дарения на специално създаден уеб сайт на фондацията. Друг основен източник на приходи ще бъдат продавани от същия този уеб сайт книжки на специализирана тематика, както и други стоки с логото на фондацията.
Въпрос:
При какви условия ще възникне задължение за ДДС регистрация на фондацията, при положение, че през уеб сайта материалите (книжки или други стоки) ще могат да бъдат поръчвани от всяка държава по света, от търговски дружества или физически лица?
Отговор: Даниела Даракчиева, данъчен експерт
Наредба № Н-18. Въпрос. Българско физическо лице учредява фондация в обществена полза. За да финансира дейността си фондацията може да получава дарения на специално създаден уеб сайт на фондацията. Друг основен източник на приходи ще бъдат продавани от същия този уеб сайт книжки на специализирана тематика, както и други стоки с логото на фондацията.
Въпроси:
1. Ще има ли задължение фондацията да регистрира касов апарат за получаваните плащания от дарения и/или продажба на материали от уеб сайта?
2. Следва ли този уеб сайт на фондацията да се счита за електронен магазин?
Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант
Наредба № Н-18. Въпрос. Дейността на фирмата е хотелиерство и на франчайз. Франчайзодателят е от Великобритания и е собственик на онлайн платформата през която гостите правят резервации и за нашия хотел. Франчайзодателят иска да промени плащанията през виртуалния ПОС да минават през доставчик на платежни услуги регистриран в ЕС.
Въпрос:
Трябва ли да се подава информация по т. 7 от декларацията (информация по чл.52р, информация за доставчик на платежна услуга) при условие, че за всички платени резервации (присъствени и неприсъствени) се издава касов бон?
Отговор: Юлия Калчева, данъчен консултант
ЗКПО. Въпрос. Капиталът на дружество с ограничена отговорност е разпределен между еднолично дружество с ограничена отговорност и едно физическото лице (Х). Х в качеството си на физическо лице, има регистрация като земеделски стопанин, направил е избор да се облага по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ и е регистриран по ЗДДС. Дружеството с ограничена отговорност има вземания от земеделския стопанин Х по търговски сделки на обща стойност над 50 000 лв.
Въпрос:
Подлежат ли вземанията на дружеството от земеделския стопанин по търговски сделки на деклариране по реда на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗКПО. Въпрос. Във връзка с дейността си (производство и търговия на колбаси) дружество използва регистрирани в Патентно ведомство на Република България търговски марки. Марките са със срок на защита 10 години, след което могат да бъдат подновени.
Търговските марки са с различен срок на действие. Стойността им е над 700 лв. На база предходен опит, предприятието обичайно определя полезния икономически живот на марките за счетоводни цели в диапазон от две до десет години или с полезен живот равен на срока на защита или срока на очаквана употреба. Полезният живот се преразглежда към края на всеки отчетен период.
Дружеството прилага Международните стандарти за финансово отчитане. Съгласно възприетата счетоводна политика, дружеството отчита придобитите търговски марки като нетекущи нематериални активи в случаите, когато отговарят на критериите за признаване по реда на параграфи 18-13 от Международен счетоводен стандарт (МСС) 38 „Нематериални активи“.
Въпрос:
Данъчен дълготраен нематериален амортизируем актив по смисъла на ЗКПО ли са закупените търговски марки и могат ли да се начисляват данъчни амортизации?
Отговор: Кети Славова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. Местно физическо лице е придобило през 2023 г. доходи от трудово правоотношение от Нидерландия, където през годината е внасяло данък върху тези доходи. В годишен аспект за доходите от трудово правоотношение от Нидерландия следва да бъде възстановен внесеният там данък, предвид прилагане на правилата за необлагаем доход.
Въпрос:
Задължено ли е физическото лице да декларира този доход в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?
Отговор: Евгения Попова, данъчен експерт
ЗДДФЛ. Въпрос. ЕТ- регистриран земеделски стопанин ползва в дейността си земеделски земи - притежавани от собственика на ЕТ, които не са включени в патримонуима от активи на ЕТ. ЕТ отчита като разход платената рента за земята.
Въпрос:
Каква е данъчната и съдебна практика относно третиране на така отчетения разход?
Отговор: доц. д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант